В началото на ноември стартира новата програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в България.
Над 1.4 млрд. лв. от Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат вложени в санирането на сгради с минимум 4 самостоятелни жилища и повече от един собственик във всички 265 общини на страната.
Процедурите ще се управляват от общинските администрации, информира министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков на среща с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Два етапа на кампанията
До края на септември за обществено обсъждане ще бъде публикуван пакетът документи по програмата, включително заложените критерии и изисквания.
„Общините ще имат голяма роля при изпълнението на проектите за саниране. Смятам, че местните власти, като най-близки до хората, ще бъдат много полезни и гъвкави при изпълнението на мерките. Процедурата ще стъпи на добрия опит от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“, посочи Шишков.
Предвижда се подкрепата за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд да протече на два етапа.
При първия ще може да се кандидатства до 31 март 2023 г, като сдруженията на собствениците ще получат безвъзмездно 100% от средствата за саниране.
Вторият етап за кандидатстване ще продължи до 31 декември 2023 г., като одобрените жилищни сгради ще получат 80% безвъзмездна финансова помощ от плана, а останалите 20% ще са за сметка на собствениците.
Условия за кандидатстване
Допустими за саниране ще са устойчиво конструктивни сгради – блокове или блок секции, проектирани преди 26 април 1999 г., без значение от вида строителство, каза заместник-министърът на регионалното развитие Десислава Георгиева.
Собствениците ще са задължени да регистрират сдружение с най-малко 67% съгласие за участие в програмата, както и 100% съгласие за изпълнение на строително-ремонтните дейности.
Всяко сдружение ще трябва да изготви за своя сметка технически паспорт на сградата, както и енергийно обследване.
„Нов момент в програмата е, че ще възстановим разходите за тези документи на сдруженията, с които сключим договори за саниране, така че на практика всички дейности ще бъдат покрити от безвъзмездната помощ от ЕС“, отбеляза заместник-министър Георгиева.
Блоковете, които не успеят да се класират за участие в програмата няма да могат да си възстановяват разходите за технически паспорт и енергийно обследване, допълни тя.
Освен задължителните обследване за енергийна ефективност и паспорт, сдружението ще трябва да има и партньорски договор със съответната община и да бъде изготвена индикативна количествено-стойностна сметка.
Няма да има предимство за собствениците на сдружения, които са подали документи за участие по Националната програма за енергийна ефективност и те ще трябва да кандидатстват наново, подавайки всички изисквани документи.
Причините за това са различните изисквания за постигане на енергиен клас по Плана за възстановяване и устойчивост спрямо условията по Националната програма за енергийна ефективност, обясни тя.
Всички сгради, които ще бъдат подкрепени по новата програма трябва да постигнат енергиен клас „B“ и минимум 30% спестявания на първична енергия.
Допустими дейности
Сред дейностите, които ще са допустими, са подмяна на дограми, монтаж на топлинна изолация по стени, покриви, подове, монтиране на възобновяеми енергийни източници.
Няма да се финансира подмяната на асансьори, но ще са допустими системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми енергийни източници, ремонт или подмяна на отоплителни, охладителни и вентилационни системи в общите части на сградата, замяна на вертикалните отоплителни системи с хоризонтални, ремонт на електрическите системи в общите части и монтаж на енергоспестяващо осветление, системи за автоматизирано осветление и отопление на сградите и др.
Допустими за финансиране ще са също съпътстващите строително-монтажни дейности в хода на изпълнение на мерките за енергийна ефективност и възстановяване на общите части, както и за възстановяване в първоначалния вид на собствеността на хората, която е нарушена при монтирането на дограма или други за отстраняване на локални дефекти и повреди, ремонт на пожарна техника, мълниезащитата на сградите, осигуряване на достъпна архитектурна среда и др.
Няма да се финансират дейности като вертикална планировка на сградите, ремонт на ВиК системите, обзавеждане или смяна на отоплителните уреди на жилищата.
По програмата ще бъдат определени референти цени, които да бъдат следвани при подготовката на бюджетите на проектите.
Вече няма да важи принципът „Първи по време, първи по право“ и така няма да има гаранция, че първите собственици, които подадат проектите си, ще бъдат санирани първи.
„Всички проекти ще бъдат оценявани строго, съгласно одобрените критерии и ще има подбор, така че да сме сигурни, че ще изпълним условията на ЕС за постигане на отлични резултати по отношение на енергийната ефективност на сградите“, посочват от МРРБ.
Сред критериите за одобрение ще са процент енергийно спестяване на първична енергия, очаквано годишно спестяване на въглероден диоксид, ефективност на инвестицията за енергийна ефективност, брой санирани самостоятелни обекти в сградата и т.н.
Предвидени са и бонуси за сградите според нивото на ангажираност на собствениците на обекти към изпълнението на проекта, постигането на клас „А“ на енергийна ефективност, внедряване на ВЕИ в сградата или допринасяне на сградата към архитектурния облик на населеното място, ако има общински наредби, изискващи определен изглед на фасадите.
По данни на министерството досега по Националната програма за енергийна ефективност са обновени 2022 жилищни сгради с обща площ над 11 млн. кв. м за близо 270 хил. души. По оперативна програма „Региони в растеж“ са санирани още 745 многофамилни сгради с близо 1.3 млн. кв. м площ.